Институт „Конфуций“ - София е образователен и културен център към СУ „Св. Климент Охридски“. Неговата основна дейност е свързана с преподаването на китайски език и с разширяване на познанията на хората от различните страни за китайската култура. Като културен център, той допринася за развитие на сътрудничеството и за разгръщане на международния обмен между Китай и другите държави в областта на образованието, науката, културата, икономиката и други сфери.
Институтът носи името на древнокитайския философ Конфуций. За неговия живот и учение, за мъдростите, които ни завещава и които са актуални и днес, разказа Аксиния Колева, директор на Институт Конфуций – София от българска страна.
„Конфуций, който на китайски се произнася „Кун Дзъ“ или „Учителят Кун“, е един от най-влиятелните философи и мислители в китайската история, и не само в китайската. Неговото учение оформя китайската култура и общество в продължение на хиляди години чак до наши дни. Т.е. влиянието на Конфуций продължава и днес и то е заложено в културата и поведението на всеки китаец. Това е една личност, която и до днес оказва влияние върху нас.“
„Конфуций е роден през 551 година преди новата ера в градчето Цюфу, което днес се намира в провинция Шандун. В периода, в който той е роден, Китай е разпокъсан на множество царства, които водят непрекъснати войни едно срещу друго. Неговото царство се нарича царство Лу. Той произхожда от обеднял благороднически род. Баща му е много възрастен, когато се жени за много младата му майка и бащата почива много рано. Така че той е отгледан от майка си, но е имал доста трудно детство“, допълни още Колева за ранните години на философа.
Животът на Конфуций може да бъде разделен на няколко етапа. Първият са ранните му години, когато, въпреки лишенията, той проявява голяма любознателност и започва да учи сам. Усвоява различни науки и изкуства като история, поезия и музика. По-късно те стават основата, върху която изгражда своята система на образование, поясни още директорът на института.
„Вторият период е държавната му служба. Той в зряла възраст вече заема различни длъжности в държавата Лу, като стига до поста министър на правосъдието и се опитва да приложи своите принципи на моралност и на добродетелност в управлението, но се сблъсква за съжаление с коруция и интриги. В следствие на това той напуска своя пост и започва над 10 години своите странствания в различни царства на Древен Китай заедно с някои от своите ученици и последователи. В последните години на своя живот той се връща в родната си държава Лу и посвещава последните си години на преподаване и на редактиране на древните текстове, като книга на песните и книга на историите.“
„Най-важното, което той оставя според мен, е че се явява като новатор в образованието, тъй като не се интересува от това дали неговите последователи или ученици са бедни или богати, стига да имат желание и любов към ученето. Той е вярвал винаги, че целта на образованието е не просто да създадем учени хора, а да създадем личности, които да притежават морал и добродетели единствено с цел обществото да се развива по-добре. Това, което не се знае от много хора – той не е писал книги по време на своя живот, той просто е бил учител, но неговите съждения и разговори с учениците му, са записани по-късно от тях в една книга, която се нарича „Разговори и беседи“ или „Аналекти“. Това е една много, много важна книга относно това какво представлява в същност Конфуций“, допълни още Аксиния Колева.
Аксиния Колева
директор на Институт "Конфуций" от българска страна
По думите ѝ, когато говорим за конфуцианството като идейно направление, трябва да имаме предвид, че то се фокусира върху личната етика, хармонията в обществото и добродетелното управление. Има няколко принципа, които Конфуций застъпва.
„Първият принцип, това е „Жен“, което значи човеколюбие, доброта и хуманност. Всъщност това е най-висшата добродетел – уважението и състраданието към другите хора. На второ място „И“ – истина или справедливост. Действията трябва да се ръководят единствено от моралната правда, а не от личната изгода. На трето място е „Ли“ – церемония или етикет. Това са установените норми на поведение в общественото, които поддържат социалния ред и хармония. Тя включва уважение към по-възрастните, към предците, към по-висшестоящите в йерархията дори. На следващо място е „Сяо“ – почитта към родителите. Това за Конфуций е много важно. Всъщност тези взаимоотношения не са еднопосочни. Конфуций многократно посочва, че всяка от двете страни, между които съществуват взаимоотношения, има свои задължения. Тоест не е достатъчно поданикът да е лоялен към своя владетел, важно е и владетелят да бъде добродетелен, а не тиранин. Това са двупосочни отношения.
Аксиния Колева допълни, че двупосочни трябва да са и отношенията между баща и син, между съпруг и съпруга, между двама братя - с нужната благосклонност, уважение и преданост. Директорът на Институт "Конфуций" уточни, че тези принципи и отношения са дълбоко залегнали в китайската култура и манталитет.
Аз виждам това уважение към по-възрастния, това уважение към по-висшестоящия. Ежедневно го срещам сред моите колеги китайци, което показва, че това е дълбоко залегнало във всеки атом на един китаец, във всяка една негова частица и той го спазва и досега.“
Според нея Конфуций е особено актуален днес, когато в съвременния свят непрекъснато говорим за права. Чрез своите принципи той ни напомня, че здравите общества се градят на взаимни задължения и отговорности. Тоест не става въпрос за сляпо подчинение, а за активен избор да се държим добре един към друг в рамките на ролята, която изпълняваме. Това е вид социален договор, основан не на сила, а на етика и на морал. Затова Конфуций е важен и днес и е добре да се вслушаме в неговите идеи, подчерта Аксиния Колева.
„Живеем в епохата на бързи промени, понякога за съжаление в ситуация на липса на достатъчно възпитание, и неговите идеи за уважение, етика и лична отговорност са по-съвременни отвсякога. Тоест трябва да налагаме ред не само чрез законите, а чрез морала и вътрешната култура, вътрешната извисеност на всеки един от нас. Конфуций е един философ, който ни дава идеи как да продължаваме да се учим да живеем заедно и да живеем по-добре, как трябва да се научим да сме добри в отношенията си към хората, но и да изпълняваме своите задължения в този социален договор. Не само да търсим това, което държавата би трябвало да ни осигури.“
Според Конфуций ученето не е самоцел. То ни кара да започнем да задаваме въпроси, да търсим диалог с другите и да ги разбираме, разказа още Аксиния Колева. Според нея, една от най-мъдрите негови фрази се превежда така: "Когато трима души вървят заедно, задължително сред тях има мой учител."
„Какво означава тази фраза? На пръв поглед тя звучи много елементарно, но това не е просто призив за уважение към другите – това е постолат за многогодишно обучение и начин за възприятие на света. Защо? Защото всички според Конфуций са ни учители по един или друг начин. Конфуций не казва: „ако трима души са заедно, може между тях да има учител“. Той казва, че „задължително има учител“, което означава, че той абсолютно вярва в това. Защо? Защото между тези трима души може да има един, който е положителен пример за него. Този човек, който е по-добър от нас в нещо, ни показва към какво да се стремим. Ако този човек е отрицателен пример за нас, дори когато той прави грешки, егоист е или се държи лошо, той пак ни учи – учи ни как да не постъпваме“, обобщи Аксиния Колева.
„Изучаваш старото, за да познаеш новото" е друга мъдрост на Конфуции, която припомни тя. В нея се съдържа смисълът на образованието и на интелигентността.
„Тази фраза съдържа изключително динамична и дълбока философия за това какво означава да бъдеш мислещ човек. Мисля че това е много важно в епохата, в която живеем. Тази фраза в никакъв случай не е носталгия към старото или към някакъв консерватизъм. За Конфуций целта никога не е била самото минало, целта е новото, а миналото е мощен инструмент, който може да ни помогне да се подготвим за бъдещето и за настоящето, разбира се. Всъщност това е призив за една информирана иновация, а не за сляпо повторение на старото. Това всъщност е начин на мислене - да използваме старото, за да откриваме новото. Човек с такова мислене винаги си задава въпроси – какво вече знаем по този въпрос, какви уроци можем да извлечем от него, как този принцип може по някакъв начин да се приложи към развитието на съвременния свят и на съвременните предизвикателства. Особено когато говорим за днешни дни. Епохата на информационните технологии, когато новото ни залива отвсякъде и когато всеки ден трябва да учим нови неща, за да можем да си вършим работата – изкушение е да живеем само в настоящето, но Конфуций ни напомня, че без разбиране на корените рискуваме да бъдем просто листа, носени от вятъра на модата в момента. Така че тази фраза не е просто съвет за учене и за развитие, това е съвет за мъдрост в епоха на промяна.“
Репортаж на Мариана Корчакова. Чуйте още тук.
