Книгата „101 картини от България“ беше представена в Институт „Конфуций“ – София. Тя е двуезично издание на български и китайски език и включва 101 изображения на различни исторически забележителности в страната ни. Интересно е, че те са представени чрез традиционната китайска техника на изрязване на хартия. Книгата е съвместно издание на Институт „Конфуций“ – София и Института за балканистика с център по тракология при БАН.
„След публикуването ѝ на български език тя беше посрещната с голям интерес, след което беше преведена на английски и това е второто чуждоезично издание, което правим“, каза по време на събитието директорът на Институт „Конфуций“ – София от българска страна Аксиния Колева.
Аксиния Колева
директор на Институт "Конфуций" - София от българска страна
„Всъщност това е първата книга, която представя българското културно наследство чрез китайското нематериално културно наследство – изкуството на изрязване на хартия. Тоест тази книга на своите страници съчетата в едно българската култура и китайската култура. Това е една книга, която показва, че двете култури, макар и отдалечени на хиляди километри, могат да бъдат взаимно разбирани и съвместно да съществуват.“
Искам да поздравя всички наши приятели, които отдавна подкрепят образователния и културен обмен между Китай и България, заяви при представянето на книгата културният съветник в посолството на Китайската народна република в България Джан Йенбо.
„Това не е просто публикуване на една книга, а представлява свързване между две цивилизации. Книгата предлага на българските читатели нова перспектива към китайското изкуство и естетика. Образованието и културата са ключови приоритети за насърчаване на взаимното разбирателство между хората. Институт „Конфуций“ - София от години се утвърждава като основен фактор за приятелство с България, за разбирателство и културен обмен.“
Малко преди представянето на книгата се е провел Управителен съвет, свързан със съвместната дейност на Университета за изучаване на чужди езици в Пекин и СУ в рамките на Институт „Конфуций“, разказа ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, който също присъства на събитието. „Идеята е в следващите години и по повод предстоящата 20-годишнина от създаването на Институт „Конфуций“ – София да зачестят проявите, които ще направят нашето сътрудничество и разбирателството между културите на България и на Китай много по-видими за обществото“, поясни той.
„И ето, присъстваме на един подобен факт – нещо, което рядко се случва, защото да представиш една култура на кратко на чужд език е изключително трудно. Зная какви усилия коства това на колегите, които са подбирали материала, който трябва да бъде представителен за България и, разбира се, за нещата, които ни свързват с китайската култура и още повече за хората, които са превели всичко това на китайски език. Така че поздравления за здравата работа, на добър час на това издание и се надявам в следващите години подобен род събития да ни събират много по-често и да се радваме на тази възходяща, взиамно полезна дейност между нашите академични институции, които работят и в полето на Институт „Конфуций“ и въобще в полето на добрите отношения между Китай и България. Нещо, което виждаме, че в сървеменния свят става голям дефицит и ние трябва да показваме, че трябва да вървим по този път на съвместно сътрудничество, опознаване, добронамереност, защото доверието е ключовият елемент на съвременния свят. На добър час на изданието!“
Успешното осъществяване на този проект е резултат от съвместната подкрепа и усилия на множество заинтересовани страни, заяви Дин Хао, зам.-ректор на Пекинския университет за чужди езици. Той изказа и своята благодарност.
„Историческите паметници са квинтесенцията на националната мъдрост и общочовешко богатство. Да ги пазим, разбираме и популяризираме е наша обща отговорност. Публикуването на тази книга не е финална точка, а нова начална линия. То ни посочва посоката за бъдещо сътрудничество: да продължим да задълбочаваме партньорството си в областта на опазването на културното наследство, преводната дейност и художествените иновации, да търсим още по-разнообразни форми на обмен и да постигаме още по-богати резултати.“
Това е един изключително интересен проект, който дълбоко ни развълнува и ни вдъхнови да направим нещо, което досега на мен поне не ми е познато, за да изградим мост между двете култури – българската и китайската, заяви проф. д-р Румяна Прешленова, директор на Института за балканистика с център по тракология при БАН. „С тази книга ние се опитваме да изградим мостове между академизма и артистизма, между българската и китайската култура, между миналото и настоящето“, добави тя.
„България е една от държавите в Европа с най-богато културно наследство. На много от вас вероятно е известно, че в България има регистрирани над 40 000 археологически обекта и много повече недвижими паметници на културата. Затова беше изключително трудно да подберем само 101 обекта, с които да представим културното наследство на България. Избрали сме паметници от античността и средновековието, както и такива, които онагледяват усилията на българската нация да догони пропуснатото след 5-те века чуждо потисничество. Освен това сме се постарали да включим преобладаващата част от паметниците на ЮНЕСКО на територията на днешна България, така че 5 от общо 7 паметника на културното наследство на ЮНЕСКО са включени в нашия албум.
По думите ѝ с този проект се утвърждава съществуващото сътрудничество между БАН и Софийския университет, представлявани от Института за Балканистика с център по тракология и Институт „Конфуций“ - София.
„Смятам, че това е една много важна крачка, защото... Точно преди месец в Института за балканистика проф. Чен Ин изнесе изключително интересна лекция за развитието и постиженията на българистиката в Китай. Така че правим усилия да търсим различни форми и да развиваме нашето сътрудничество, с което да допринесем за по-добрите контакти между българската и китайската култура, между българската и китайската нация. Този албум също така обединява българската национална идентичност, разкрита чрез нейните материални паметници на културата и китайската художествена традиция.“
Албумът ще бъде полезен за всички студенти, изучаващи български и китайски език, поясни проф. д-р Румяна Прешленова. И не само на тях, добави тя.
„Надявам се също така той да събуди интереса на по-широката китайска публика към България, да ги прикани да дойдат, да посетят и да опознаят повече нашето културно наследство. Също така вярвам, че този албум ще бъде един много важен принос за нашето сътрудничество и в бъдеще.“
Автори на текстовете към всяко изображение са проф. Румяна Прешленова и Александра Миланова. Преводачи са Чен Ин и Аксиния Колева – директори на Института „Конфуций“ – София от китайска и от българска страна. Изображенията в традицията на китайското изкуство на изрязване на хартия са на художничката Уон Ли Чин. Книгата ще бъде отпечатана от академично издателство „Проф. Марин Дринов“.
Репортаж на Мариана Корчакова. Чуйте тук.
