Снимка: pixabay
Ако със 100 евро можем да си купим същата кошница от стоки, каквато сме могли и преди 2 или 3 години – тогава можем да говорим за ценова стабилност.
„Инфлацията се дефинира като общо нарастване на цените на стоките и услугите в продължителен период от време, което води до намаляване на стойността на парите и намаляване на покупателната способност. За дефлацията трябва да кажем, че тя се дефинира често като противоположност на инфлацията. Наблюдаваме явление, при което общото равнище на цените спада в продължителен период от време. Когато няма нито инфлация, нито дефлация – може да се каже, че е на лице ценова стабилност“, обобщи икономистът и член на Управителния съвет на Българската народна банка Любомир Каримански.
Инфлацията и дефлацията са определящи за ценовата стабилност. Но често бъркаме кога можем да говорим за инфлация и кога за повишаване на цената заради подобрения в качеството.
„Автомобилите през 50-те години са били един тип. През 70-те са били много по-добри от преди. И благодарение на качеството, което е подобрено вътре, благодарение на приноса, който носи всеки един автомобил чрез подобреното си качество – клиентът е готов за това качество да плати повече. Това не може да се разглежда като процес в обхвата на инфлация или дефлация. Невинаги се разбира, че по-високото качество на един продукт или услуга не би трябвало да се свързва с инфлацията“, допълни Каримански.
Той уточни и че ценовата стабилност е и допринасяща за по-висок жизнен стандарт.
„Трайната ценова стабилност осигурява ефективността на една икономика. Когато имаме трайна ценова стабилност, ние можем да получим ефекта от управлението на икономиката. Последиците от това ефективно управление на икономиката трябва да се изразяват в благосъстояние на домакинствата.“
Целият разговор на Мариана Корчакова с Любомир Каримански за рубриката „Финансово грамотни“ можете да чуете тук:
Слушайте „Финансово грамотни“ всеки понеделник след 11:30 ч. с повторение от 19:00 ч. в ефира на радио Alma Mater.