Историята на наградите „Икар“ води своето начало от 70-те години, когато в България се появява нуждата сценичните изкуства да имат свое отличие. Така се ражда и идеята за театрални награди, които да бъдат присъждани от онези, които най-добре разбират цената на сцената - а именно от гилдията.
С времето наградите започват да обхващат различни категории - от главни роли и режисура до сценография и музика. Но най-голямата им тежест винаги е в отличията за цялостен принос, които събират в себе си не само една роля, а цял живот на сцена.
Тази година отговорната награда гилдията избра да даде на актрисата Анета Сотирова, за която „сцената е съдба“.
„Това е животът ми - на сцената. Той е всичко. Той казва всичко. Радостта, защото нашето е колективен труд, е така да се каже водата в пясъка - тя потъва и изчезва. Вдига се завесата, ти излизаш, изиграваш съответния образ, даваш част от сърцето си, след което пада - получаваш своите аплодисменти. Излизаш и отново е тъмно, вее вятър или пък вали дъжд. Ти си сам, вървиш с мислите си и се подготвяш за следващата среща със зрителя“, каза тя за рубриката „Открито за София“.
Анета Сотирова сподели и кое е онова нещо, което се е променило през годините.
„Промени се времето, промени се технологията на живот и това вече ни отделя. Ние сме от двете страни на една бурна, невероятна река, наречена „Живот“. Защото при нас имаше романтика, по-бавното време, в което да се вгледаш в себе си, да си поговориш и да се гледаш в очите с партньора. Сега вече, заредени с тези технически устройства, които правят живота ни изключително динамичен - ние сме потънали в телефоните си и не можеш да видиш човешки поглед да те погледне. Аз се надявам, че бъдещото поколение ще преосмисли в един момент и ще създаде чрез технологиите един позитив, чрез който да помогне всичко да се развива.“
„Икар“ за изключителен принос към българския театър тази година получи и проф. Боньо Лунгов - режисьор и преподавател, изградил поколения актьори в кукления театър.
„Аз винаги съм мислел, че сцената е достатъчна и съм обичал много сцената. Просто реших да опитам на времето, то пък се получи. След това вече - със студентите ми стана верую и страшно си обичам работата с тях.“
Кога разбираш, че не просто обучаваш - а създаваш школа, проф. Лунгов отговори така:
„Нека другите да кажат това. Аз гледам да си върша честно работата. Относно актьорите. Почти всеки ден някой се обажда от някой випуск, завършил отдавна, или който има нужда, или просто да ме чуе как съм. Това е прекрасно. Който не го е изживял, той не знае колко е хубаво да го обичат учениците.“
Целият репортаж на Християн Христов можете да намерите тук:
Слушайте рубриката „Открито за София“ всяка сряда и петък от 11:30 ч. с повторение от 19:00 ч. в ефира на радио Alma Mater.